 |
| Кралската обсерватория в Гринуич, 1902 г. |
На 22 юни 1675 г. английският крал Чарлз II основава обсерваторията в Гринуич, приемайки, че меридианът, който минава над нея, е нулев. Това твърдение става международна норма едва в края на XIX век.
През 1851 г. сър Джордж Бидъл Еъри избира гринуичкия меридиан за главен. Преди това имало четири други предложения. Сър Еъри е британски астроном и математик, заемал най-високата длъжност в Кралското астрономическо дружество от 1835 г. до 1881 г.
Наред със заслугата му за установяване на Гринуич като главен меридиан, той е откривател и на стъклата, с които се коригира астигматизъм. Единственото петно върху репутацията му е за... бездействие, поради което Англия пропуснала възможността да открие Нептун.
Около 1884 г. вече близо 2/3 от всички кораби по света ползват Гринуич като отправна точка на своите карти за навигация. Същата година на международна конференция в САЩ меридианът официално е избран за главен.
След тежки спорове Гринуич печели честта с 22 гласа, като само Сан Доминго е против, а Франция и Бразилия се въздържат. На същата конференция е решено Средното гринуичко време да се използва като стандарт по света, като денонощието започва в полунощ и продължава 24 часа.
 |
Главният меридиан.
|
Великобритания печели нулевия меридиан, измествайки кандидатурите на Вашингтон, Берлин
и Париж, благодарение на морските си карти. 72 % от световното корабоплаване тогава разчита на тях, а те използват Гринуич като отправна точка.
До XIX век много държави и отделни градове имат собствено местно време на база на положението спрямо Слънцето. Международни правила за началото и края на денонощието няма. С бързото развитие на железниците и комуникациите през 50-те и 60-те години на века стандартът за време става много необходим.
Въображаемата линия по земното кълбо, която минава от полюс до полюс през Великобритания, Франция, Испания, Алжир, Мали, Буркина Фасо и Гана и дели земята на източно и западно полукълбо, не само улеснява пътуването по света, но и осигурява стандарт за време.
Както показва гласуването на конференцията във Вашингтон, Гринуичкият меридиан има своите противници. Те искат нещо по-неутрално, без национални връзки. Франция предлага меридианът да преминава през Канарските острови. Има и предложение, поддържано от Италия, нулевият меридиан да минава през Йерусалим.
Крайната цел на конференцията във Вашингтон - да бъде създадена проста централизирана система от 24 еднакви часови пояса за 24 часа не се реализира. Много държави излизат от системата, за да демонстрират независимост, да имат едно и също време със съседите или да поддържат едно време за цялата си територия.
През 2007 г. венецуелският президент Уго Чавес промени часовия пояс на страната с решение стрелките на часовниците да бъдат върнати с половин час.
Има и други държави със зони от половин час, както и такива, като Китай и Индия, където часовият пояс е един, макар и територията им да е по-голяма. Франция и Испания също би трябвало да са в един часови пояс с Великобритания, но за тях е по-удобно да имат едно време със съседите си на континента.
В ролята на Гринуичкия меридиан, като стандарт за време, се намесват и научно-техническите постижения. От 60-те години на XX век световното време се определя от атомните часовници, а Гринуичкото време ги следва. С добавянето на високосни секунди заради разминаването в часовниците и въртенето на Земята се поддържа Координирано универсално време. То осигурява връзката между показателите на атомните часовници и земното въртене.
От 1984 г. GPS системата поставя нулевия меридиан вече на 100 м от Гринуичката обсерватория. Въпреки това туристите продължават да се снимат с един крак в източното, а с другия - в западното полукълбо.
