На 4 юни 2004 г. американският заварчик Марвин Джон Химейер (52 г.), собственик на
автомобилна работилница в Грейнби, щат Колорадо, напада с брониран булдозер Komatsu D355A административната част на компанията Mountain Park (циментов завод) и частни сгради на граждани, след което се самоубива. Произшествието става известно в медиите като „Войната на Марвин Химейер.
Общите загуби, причинени на града, възлизат на 7 млн. долара, а на компанията Mountain Park – около 2 млн. долара. Единствената жертва е Химейер.
Причини за конфликта
Химейер живеел в град Гранд Лейк на около 25 км. от Грейнби. Съседи твърдят, че се преместил в Грейнби около 10 г. преди събитията. Според негови приятели той нямал родственици в двата града.
През 1992 г. той купува 2 акра (8,1 дка) земя от корпорацията Resolution Trust Corporation, като заплатил 42 000 долара. После се съгласява да продаде своя участък на семейство Дочефф, което планира да разшири разположения близо циментов завод. Отначало е спазарена сумата от 250 000 долара, обаче Химейер размисля и повишава цената до 375 000, а още по-късно чак до 1 млн. долара. Тези преговори са водени много преди предложението за преразпределяне на земята да бъде предоставено за утвърждаване от градските власти.
През 2001 г. комисията по зониране и властите на града утвърждават построяването на циментовия завод. Химейер без успех обжалва това решение.
В продължение на много години Химейер използва прилежащия участък като проход към работилницата си за ремонт и продажба на автомобилни ауспуси. Разширяването на циментовия завод го лишавало от тази възможност.
Освен това градските власти глобяват Химейер с 2500 долара за различни нарушения, включително „ползване на съдове с нечистотии на територии, не включени в канализацията”. На Химейер обаче не е разрешено да прокопае 2,4 м. заводска земя за такова включване.
Модификацията на булдозера
Химейер продал бизнеса си и имуществото си няколко месеца преди събитията. Две години преди това обаче той купува булдозер „втора ръка” за прокарване на път до магазина, обаче градските власти му отказват разрешение.
Подготовката на булдозера отнема 1,5 г. В намерените след това записки Химейер е написал: „Интересно е как още не са ме изловили. Проектът ми отне част от времето в течение на повече от година и половина.” Той е удивен, че на никого от посетителите в магазина не му се виждат странни измененията в булдозера, особено увеличението на масата му почти с един тон.
Веднага се набива на очи, че верижният булдозер Komatsu D355A е със силно бронирана кабина. На някои места дебелината на бронята достига 30 см., тя е комбинирана и се състои от няколко слоя стоманени листове и цимент. Тя осигурявала защита от стрелково оръжие и от взривни вещества. Три взрива и 200 куршума, пуснати после по булдозера, не са му причинили вреда.
Властите предполагат, че за поставянето на бронята вероятно е използван самоделният кран, намерен в гаража.
С цел евентуално да се отбранява, Химейер внася в почти херметичната кабина пушки Barrett M82 и Ruger AC556, пистолет Kel-Tec P11 и револьвер Magnum. В нея имало запас от храна и вода. Химейнер не възнамерявал да напусне кабината, след като влезе в нея, затова люкът е плътно затворен отвътре. Впоследствие модифицираният булдозер е наречен KillDozer (булдозер-убиец).
За осигуряване на добра видимост, въпреки бронята върху стъклата, булдозерът е оборудван с няколко видеокамери, включени към два дисплея в кабината. Обективите на камерите са защитени с непробиваем от куршум плексиглас с дебелина 7 см. Те можели да бъдат почиствани от прах помощта на сгъстен въздух.
Отмъщението на Химейер
На 4 юни 2004 г. Химейер изкарва своя брониран булдозер през стената на своя магазин. Той предварително си е съставил списък на целите. На всички, на които иска да отмъсти.
Като начало той преминава през територията на завода, събаряйки сградата на заводското управление, производствените цехове и всичко до последната барака. Не събаря обаче външните стени поради опасения, че могат да затрупат булдозера.
След това той се отправя към градчето. Жителите на града са оповестявани от властите за ставащото и имат възможност да се евакуират. Почти във всички съборени сгради до последния момент са се намирали хора.
Къщите на членовете на градския съвет остават без фасади. Отнася сградата на банката, опитала се да го притисне да изплати предсрочно ипотечния заем.
Разрушава сградите на газовата компания „Иксел енерджи”, отказала след глоба да зарежда кухненските газови бутилки. Химейер произвежда 15 изстрела по трансформатори и резервоари с пропан, но не успява да ги взриви: според представител на местните власти в Грейнби, ако резервоарите са се взривили, това би представлявало заплаха за хората на километър от взрива.
Срива сградата на кметството, офис-сградите на градския съвет, противопожарната охрана, няколко жилищни сгради на кмета на града. Изравнява със земята редакцията на местния вестник (печатала статии против него) и обществената библиотека (намираща се в една сграда с кметството).
Казано накратко Химейер събаря 13 сгради - всичко, което има отношение към местните власти, включително техните къщи. При това проявява забележителна осведоменост на кого какво принадлежи.
След като минеава напред-назад над това, което допреди минути е оптичен магазин „Гембълс”, вече нищо не остава неизпълнено.
„Войната на Химейер” завършва в 16:23 часа. Независимо от огромните разрушения, не пострадва нито един човек, с изключение на самия него. След като двигателят на „килдозера” заклинва заради пробит от куршум радиатор, Химейер се прострелва съдбоносно.
Полицаите два часа се боят да приближат притихналия булдозер. В настъпилата вечер дълго и безуспешно стържат дупка в бетона, защото трите пластични заряда не постигат нищо.
На следващото утро разрязват бронята с газова горелка. Намират Химейер мъртъв.
Както точно се изразява губернатора на Колорадо, „градът изглежда така, сякаш през него е преминало торнадо”. На града са нанесени щети за 5 млн. долара, заводът минава по-леко само с 2 млн. долара. Тъй като в САЩ всичко се застрахова против всички възможни беди, заводът започва работа още след 10 дни.
Съдбата на булдозера
На 19 април 2005 г. е обявено предстоящото предаване на „булдозера-убиец” за скрап. Предвиждало се булдозерът да бъде разглобен на множество малки части, всяка от които да бъде изпратена в отделен пункт. Този подход трябвало да попречи почитателите на Химейер да запазят части като сувенири.
„Еврозоната е задължителна. Когато сме влизали в ЕС ясно е
записано, че трябва да приемем еврото". Това заяви премиерът Бойко Борисов
по време на дискусия за бъдещето на Европа.
