вторник, 25 април 2017 г.

На тази дата: 25 април 1988 г. Върховният съд осъжда на смърт чрез разстрел преките участници в атентата на гара Буново

На 25 април 1988 са осъдени на смърт лицата, пряко участвали в атентата (в скобите е
рожденното име): Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб), няколко месеца по-късно същата година присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и осъдените са екзекутирани и кремиран. Емин Мехмедали (Елин Маджаров) и Абдула Чакър (Алцек Чакъров), са били агенти на окръжното управление на Държавна сигурност в Бургас през 70-те и 80-те години. Осъдени за помагачество са: на 6 години затвор - Севдалин Алипиев Маджаров (Сабри Мехмедали), брат на първия терорист (лежи 2 г. амнистиран от Желю Желев и освободен в 1990 г.), на 2 години затвор Никола Николов, на по 1 година затвор Севда Латинова и Милко Вълканов. Терористите стават обект на сделка с Турция и са разменени. По-късно Сабри Мехмедали израства до пост областен координатор на ДПС за Бургас.

През 1990-те год. на сградата на гара Буново е открита паметна плоча. На 11 септември 2007, близо до гарата, е открит паметник на жертвите на атентата. Паметникът представлява монументална скулптурна композиция, висока 7 метра.

Широко разпространено е мнението, че атентатите са дело на членове на нелегална организация, наречена Турско национално-освободително движение в България, въпреки че тя е създадена няколко месеца по-късно. Мотивът са действията на държавната власт по това време, които са обединени под термина „Възродителен процес”.

Бомбата е поставена във вагона за майки с деца на влак № 326, който се движи от Бургас за София. Бомбата е с часовников механизъм, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви.

Заради маневра на гара Златица влакът закъснява с две минути и взривът избухва в 21,31 ч. на гарата, а не в тунела.

На мястото на инцидента пристигат министрите на вътрешните работи и на транспорта Димитър Стоянов и Васил Цанов. Вагонът е откачен. Шест часа жертвите и ранените се извозват в околните градове, а останалите пътници са подложени на строга проверка от страна на органите на реда - кой и кога си е закупил билета, къде се е качил и с какъв багаж. Едва тогава влакът продължава своя път към София.
В атентата загиват 7 души - 3 деца и 4 жени. В други източници жертвите са 2 деца, 2 жени, 1 мъж и двама старци. Сред жертвите са глухонеми деца прибиращи се в вкъщи. Ранени са тежко 9 души и сред тях също има 2 деца.

Вицове, април 2017 г.

СмЕх/Таралеж/


Чистачката Маруся се пенсионирала от космодрума "Байконур". Целият персонал се събрал на прощалното тържество:
- Скъпи колеги - обърнала се Маруся към хората - много ми е мъчно, че си тръгвам след 45 години в космонавтиката...

***

- Ели, не съм богат като моя приятел, нямам голяма къща и скъпа кола, но наистина те обичам!
- И аз те обичам бебчо, но я ми разкажи още за твоя приятел.

***

Как да обясниш на хората, че Средновековието отмина и да четеш книги не крие опасност за живота?

***

Горещ ден. Мъжът седи пред телевизора и гледа мач. Жена му е на двора, пие кафе и си „цъка" във фейса. Време е за обяд. Мъжът се провиква през прозореца:
– Ще се яде ли днес?
Тя:
– Представи си, че съм в чужбина и се оправяй сам...
Мъжът си пекнал пържолки, изпържил картофки, направил салатка, сипал ракийка и „омел" всичко.
Малко по-късно влиза жена му и пита:
– Къде е яденето? Одеве миришеше на скара. Как можа да оплюскаш всичко сам?
– Яяя, кой се е върнал от чужбина...

***

– Ти ракия сипа ли?
– Да!
– И на себе си, и на мен?
– И на себе си, и на мен!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

понеделник, 24 април 2017 г.

Протест под прозорците на Цацаров заради ЦУМ-гейт

Беззаконието трябва да приключи, веднага!
Така се казва протестът, организиран за днес във фейсбук след последните събития около главния прокурор Цацаров. Мястото в София е пред Съдебната палата, а часът - от 18:30 до 19:30.

Организаторите написаха:

Време е да кажем на висок глас, че това не може да продължава безкрай.
Гафовете на Гл . Прокурор станаха безброй. Сега е момента да кажем -
#ОСТАВКА. В Е Д Н А Г А!!!
Да се излиза на протест срещу главния прокурор - като фигурата, която не бива разпозната като честен и почтен защитник на интереса на обществото, не е прецедент. На 15 юли 2015 г. "Протестна мрежа" организира на същото място събитие със същото искане - оставка на главния прокурор.

Медиите от орбитата около Делян Пеевски така самоотвержено се хвърлиха да защитават главния прокурор, че вече загубиха няколко дела за клевета за това, че са писали, че протестите били платени.

Иначе - за разлика от минали времена, Съдебната палата (и сградата на ВСС) вече са основна мишена на гражданското недоволство, а не парламентът, Министерският съвт, президентството и пр. Заради липсата на законност протестираха мотористи, но най-вече самите съдии, които излизаха веднъж на стълбите на Палатата и цели 3 пъти под прозорците на ВСС на ул. "Екзарх Йосиф".

Протести срещу главния прокурор ще има в София, Пловдив и Варна

Шестима членове на Висшия съдебен съвет са внесли следното предложение за разглеждане в заседанието на пленума, насрочено за 27 април: Извършване на проверка за установяване на фактите и предприемане на последващи действия във връзка с публично оповестената информация за среща между главния прокурор Сотир Цацаров, Георги Гергов и Сашо Дончев.

Вносителите са Калин Калпакчиев, Соня Найденова, Галина Карагьозова, Лозан Панов, Камен Иванов и Юлия Ковачева, съобщи Калпакчиев в блога си.

"Проверката е необходима с оглед защита престижа на съдебната власт. Висшият съдебен съвет е длъжен да отстоява независимостта на съдебната власт и да дава ясен отговор на всеки конкретен случай, в който безпристрастността и почтеността на неин представител е поставена под съмнение.
Намираме, че обсъждането на ситуацията и вземане на решение за извършване на проверка следва да се направи своевременно, защото всяко забавяне на реакцията ще накърни непоправимо авторитета на съдебната власт и в частност на Висшия съдебен съвет", написа Калпакчиев.
Тази вечер в 18.30 часа в трите най-големи български градове се организират протести с искане за оставка на главния прокурор Сотир Цацаров.

Демонстрациите се организират във "Фейсбук". "Време е да кажем на висок глас, че това не може да продължава безкрай. Гафовете на главния прокурор станаха безброй. Сега е момента да кажем - # ОСТАВКА Веднага!", казват организаторите на събитието.

Протестът в София ще е пред Съдебната палата, а заявилите готовност да присъстват са около 500 души.
Във Варна протестиращите ще се съберат на площад "Независимост" (на големия шадраван в центъра) пред сградата на Варненския апелативен съд.

В Пловдив протестът ще е пред Съдебната палата на бул. "Шести септември".

Обновена!

Как Брюксел да ни защити пред "Газпром"?

Позицията на България по антимонополното дело на Европейската комисия срещу "Газпром" влиза в парламента. До края на седмицата служебният министър на енергетиката Николай Павлов ще бъде изслушан от Народното събрание, а българските енергийни дружества ще изпратят допълнителни въпроси и предложения в Брюксел преди 4 май с коментар на предложенията на "Газпром" към 8-те страни, в които руската компания е обвинена в нарушения на европравилата.

Това е резултатът от срещата на служебния премиер Огнян Герджиков с министъра на енергетиката Николай Павлов, лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, Теменужка Петкова и Делян Добрев от ГЕРБ и политическия говорител на "Нова република" Трайчо Трайков. Дясното обединение инициира срещи по темата с правителството и десните партии заради важността на темата "Газпром". След срещата Павлов, Петкова и Трайков говориха пред медиите.
"Срокът 4 май за предоставяне на становище от държавите до ЕК по темата "Газпром" не е краен, след това становищата могат да се надграждат", обясни министър Павлов.
Българските енергийни дружества в Българския енергиен холдинг - "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и т.н., ще изпратят въпроси и предложения до Брюксел в този срок. Според министъра и политиците от ГЕРБ и "Нова република" обаче темата трябва да влезе в Народното събрание и да има обща позиция на страната.

Теменужка Петкова обяви, че темата не бива да се политизира, защото става дума за национални интереси, а и за национална сигурност.

Трайчо Трайков благодари, че е поканен на сбирката от Огнян Герджиков и Бойко Борисов и очерта трите цели пред България в преговорите между "Газпром" и ЕК по антимонополното дело.

"България трябва да защити три основни цели – преразглеждане на цени, свобода и гъвкавост на пазара и мястото на България като център на транзитни потоци", заяви Трайков.
От думите на министър Павлов и експертите от ГЕРБ и "Нова република" стана ясно, че по три от петте предложения на "Газпром" до ЕК за отстъпки по делото срещу руския гигант България не може да има конкретни претенции. Например в договора с България "Газпром" няма включена клауза за забрана на реекспорт на газ. Страната ни ще подкрепи идеята такава забрана да няма и в другите страни от ЕС. Второ - от юли 2016 г. от българска и гръцка страна и от "Газпром" има подписани протоколи за интерконекторни връзки и пренос, макар да са за кратки периоди от време. Предложенията на руския гигант могат да решат темата дългосрочно, обясни министърът. Третия пункт, по който нямаме претенции, е отказът на "Газпром" да предприема действия срещу български контрагенти след спирането на проекта "Южен поток".

По думите на Николай Павлов и на Делян Добрев в момента е рано да се говори за нови преговори с "Газпром" за цените на доставките на газ, но това може да се случи след уреждане на отношенията между руския газов гигант и Еврокомисията по антимонополното дело.

По отношение на либерализацията на газовия пазар у нас Добрев заяви, че "Булгаргаз" не е монопол и се сключват стотици сделки на частни компании, които купуват и продават газ, макар те да са в малки обеми. Причината за това е, че "Булгаргаз" продава на регулирана цена, а тази на свободния пазар е доста по-висока.

Заплахата "Льо Пен на власт" обедини леви и десни зад Макрон

Независимият кандидат за президент на Франция Еманюел Макрон обедини около себе си подкрепата на двама от основните си противници преди балотажа - Франсоа Фийон и Беноа Амон.

Буквално минути след края на изборния ден кандидатът на Социалистическата партия Беноа Амон се обяви в подкрепа за кампанията на независимия Еманюел Макрон. Той призова симпатизантите си "да бием възможно най-силно Националния фронт" на Марин льо Пен.

"Все още правя разлика между политически конкурент и враг на Републиката", обяви той.

Тридесет минути по-късно Франсоа Фийон (Републиканска партия) призна загубата си и призова за мобилизиран вот против Марин льо Пен на балотажа.

"Една екстремистка партия се доближава до властта. Програмата й ще доведе страната до фалит. Уверявам ви, че екстремизмът ще доведе Франция само до нещастие. Затова ще гласувам за Еманюел Макрон. Мечтая децата ни да живеят в свободна, братска държава", каза Франсоа Фийон.

Кандидатът на десницата, който спечели малко под 20% и остана на трето място, обяви, че поема цялата отговорност за резултата.

Бившият премиер на Франция при Франсоа Оланд - Манюел Валс - обяви, че "както на първия тур, ще гласува за Еманюел Макрон на 7 май", когато ще се проведе балотажът.

"Всеки човек трябва да оцени сериозността на момента и да направи всичко възможно за обединението. За Франция", написа Валс в профила си в Twitter.
Валс беше кандидат за президентската номинация на Социалистите, но загуби на първичните избори на партията си срещу Беноа Амон.

На тази дата: 24 април 1184 г.пр.н.е. Гърците влизат в Троя с помощта на Троянски кон

1184 г. пр.н.е. гърците влизат в Троя с помощта на Троянски кон. Според легендите Троянската война е водена между град Троя в Мала Азия и ахейската войска. Войната започва, след като троянецът Парис отвлича Хубавата Елена, жената на спартанския цар Менелай.

Троянската война е едно от основните събития в древногръцката митология и е описана в поредица от епични поеми. Древните гърци вярвали, че описаните от Омир събития (в „Илиада” и „Одисея”) са истина. Те смятали, че войната се е водила между 13 и 12 в. пр.н.е., а самата Троя се намирала в близост до Дарданелите в земите на днешна Северозападна Турция. В по-модерни времена войната се е смятала за мит, но през 1870 г. Хайнрих Шлиман открива развалини във въпросната област, които впоследствие са приети от археолозите за остатъци от Древна Троя.

Според преданията краят на войната идва с един хитър план. Гърците решили да построят голям дървен кон - свещено за троянците животно. Той бил изработен от Епей и напълнен с гръцки войни, предвождани от Одисей. Останалата част от гръцката армия се приготвила да тръгва и троянците приели коня като предложение за мир.

Гръцкият шпионин Синон убедил троянците, че конят е дар, въпреки предупрежденията на пророците Лаокоон и Касандра. Троянците вкарали коня зад стените на града. Цяла вечер празнували, нечувано щастливи от приключилата десетгодишна война. В това време скритите в коня войници отворили вратите на града, за да влязат и техните другари отвън и градът бил напълно разрушен - всеки мъж и момче - убити (включително пеленачетата), всяко момиче и жена - отведени в плен, всички богатства и имущества - плячкосани, а градът - изгорен и разрушен до основи.

Днес на мястото, където някога е била Троя, близо до Дарданелите в днешна Турция, има малък музей. В музея, основан през 1955 г., се пазят останки от града, а в градината на музея е построен дървен кон, който изобразява легендарния троянски кон.

Вицове, април 2017 г.

Кавалер...

СмЕх/Таралеж/


- Иванчо, хайде да си играем на доктор и медицинска сестра.
- Не, Марийке, за тия смешни заплати не си заслужава...

***

Критик отива на театър и сяда на първия ред до автора на пиесата и по едно време му казва: - Навън сигурно вали страшен дъжд. - Защо мислите така? - пита авторът на пиесата. - Ами, гледам, никой не си отива...- отговаря критикът.

***

Крада интернет от комшията, а както е тръгнало времето, поглеждам и към дървата му...

***

– Ти ракия сипа ли?
– Да!
– И на себе си, и на мен?
– И на себе си, и на мен!

***

"България - първа ядрена сила на Балканите!"
- лозунг на ВиК - Хасково

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

неделя, 23 април 2017 г.

Борисов: Преди в БСП имаше разправии между червените мобифони и бабите, сега спори олигархията

Виждате как много хора се тресат от нерви след загубата на изборите, защото са поели много ангажименти, заяви лидерът на ГЕРБ.

Остър коментар за скандала в БСП и отстраняването на бизнесмена Георги Гергов от ръководството на партията направи лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Вчера Гергов бе отстранен заради организираната от него срещу между главния прокурор Сотир Цацаров и издателя Сашо Дончев. По този повод, в Бургас, Бойко Борисов заяви, че очевидно много социалисти са притеснени от ангажиментите, които са поели в предизборната кампания и невъзможността да ги изпълнят, тъй като няма да участват във властта.

„Червената олигархия и зависимостите на БСП всички ги знаем, така че за мен това не е изненада. Знаете огромните пари, които се изсипаха на изборите – и на президентските, и на парламентарните. Едно време имаше разправии между червените мобифони и червените баби, сега има между червените олигарси кой да надделее в партията“, каза лидерът на ГЕРБ.

„Виждате как много хора се тресат от нерви след загубата на изборите, защото са поели много ангажименти. Ние сме си спокойни – нашата работа е да правим пътища, зали, неща, които си остават за хората. При нас няма скандали за влияние“, допълни Бойко Борисов.

Той коментира и темата за наличието на повишени норми на уран във водата на редица населени места у нас. Най-тежко е положението в Хасково, където населението пие вода от водоноски.

"Тук пак опитаха да подплашат населението. От 1946 година в България са добити, по времето на управлението на социалистическата партия, над 17 600 тона уран от недрата“, каза Бойко Борисов.

„Смятайте населението, ако сега е опасно, какво му се е случвало през урановите мини по време на 17, 20,30 конгрес на БСП. Хич не им отива на тези, които употребяват думи като „Чернобил“. Пак тази партия скри от хората. Тогава аз бях на манифестация и валеше дъжд. Майка беше направила едни марули, си спомням, защото само на 24 май, понеже много се връщат към миналото, майка купуваше една плешка агнешко, защото баща ми Методи имаше имен ден. Това беше за годината. Хубавите времена по време сигурно на 18-ия конгрес“, коментира Борисов.

По думите му от 76 кладенци, един има повишено съдържание. „Спомням си, че Световната банка ни даде препоръка от 0,6 да го направим на 0,3. Това 50 години е било така и мога да обещая, че там където възникне проблем, и с уговорката, че направим правителство, веднага да им се дадат пари за нови кладенци, нов водопровод и да се реши въпросът. Всичко друго е политиканстване, което само плаши и притеснява хората. Ще им бъде решен въпросът. Ще направим 5 нови, ако трябва и ще решим въпроса веднага“, подчерта лидерът на ГЕРБ.

„В Банкя водата, пише на чешмата, че не е хубаво да се пие дълго време. България е на такова място, където съдържанието на уран е най-голямо в Европа. Затова са инвестирани толкова пари в урановите мини до след 1990 г., когато СДС идва и абсолютно правилно ги затваря. Това не е било полезно за хората. Можем да се върнем и ние назад в историята. Да изчакаме да си вървим по пътя“, каза още Бойко Борисов.

„Тихичко, кротичко, направихте я по-голяма от „Арена Армеец” – гледай какъв Мастодонт!“, каза лидерът на ГЕРБ при инспекцията на строителството на зала "Арена Бургас". Съоръжението ще отговаря на изискванията за тренировки и провеждане на международни състезания. „Действайте здраво, но трябва по-малко да говорите затова, защото ще стане гюрултия по градовете – ще кажат защо пак Бургас“, допълни Бойко Борисов.

Той обаче не пожела да коментира най-горещата политическа тема – дали е готов със състава на новото правителство. Бойко Борисов каза, че съставът ще бъде обявен в началото на май.

На тази дата: 23 април 1915 г. Турция предприема масов геноцид над арменците

Избити арменци край Ерзурум в края на 1895 г.
През нощта на 23 срещу 24 април 1915 г. модерно мислещото младотурско правителство по предварително подготвен план започва тотален геноцид срещу своите арменци - арести, депортиране и убийства на над един милион души. По мащаби на злодеянията ги надминава само Хитлер.

Предисторията: Първи турски погром над арменците. 1890 г.

Армения е една от най-древните страни в света, с писмени източници отпреди 3500 години. Арменците първи приемат преди 1700 г. християнството като национална религия. Статутът им като религиозно малцинство и репутацията им на добре образована нация ги правят мишена на турската завист и ненавист.

През 1890 г. в Османската империя живеят 2,5 милиона арменци. Руската империя подкрепя арменската общност и техните опити за автономия, тъй като по този начин Русия цели да отслаби османската държава. Поради бързото разрастване на движението за автономия султан Абдул Хамид II предприема действия, с които да задържи властта си над териториите, населени с арменци.

В опитите си да разпали конфликт, Високата порта подстрекава кюрдското население срещу неговите съседи арменците. След кланетата от страна на кюрдите, арменците вдигат въстание, което е потушено от редовен турски аскер и кюрдски башибозук.

По време на потушаването на въстанието през 1894 г. загиват 50 000 арменци, запалени са много села. Степента на вина на турското правителство в тези събития не е добре изяснена и е предмет на спорове. Две години по-късно арменски революционери завземат сградата на „Отоманската банка“ в Цариград, за да привлекат вниманието на международната общност към положението на сънародниците си в Османската империя.

Втори погром над арменците. 1915 г.

Младотурците отчитат по свой начин причините и последиците от Балканските войни, довели до загуба на територии на полуострова. "Няма да разрешим никакви други малцинства да живеят в Турция. Това беше грешка на Отоманската Империя и ние платихме в случая с балканските страни. Ако нямаше малцинства, нямаше да има независими държави на Балканите" - декларира Мехмет Талат, министър на вътрешните работи на Отоманската Империя пред американския посланик Хенри Моргентау-старши.

От друга страна в годините на арменския геноцид кайзерова Германия - съюзница на Турция - изцяло покровителства турското правителство. Тя се стреми да покори целия Близък изток, а освободителните стремежи на западните арменци възпрепятстват осъществяването на тези планове. Освен това германските империалисти се надяват чрез депортирането на арменците да получат евтина работна ръка за строителството на железницата Берлин - Багдат. Те подстрекават турското правителство да организира насилственото изселване на арменците от територията на Турция и Армения. Нещо повече: намиращите се в Турция германски офицери и други официални лица активно участват в арменските кланета и организирането на депортирането. Високопоставени германски генерали консултират обучението на турската армия под прякото ръководство на германски офицери.

Русия и Турция влизат в Първата световна война като традиционни вековни противници. Турските власти смятат арменците в страната като руска „пета колона“, затова решават точно по време на войната да решат „арменския проблем”.

Първите погроми на турското правителство започват още в края на 1914 г., когато Турция вече е опипала почвата, следейки каква ще бъде международната реакция, ако предприеме по-големи акции.

Първоначално кланетата се вършени извънредно скрито. Под предлог, че се прави мобилизация в армията и се събират работници за пътно строителство, властите призовават в армията арменци между 16 и 52 години. После ги разоръжават и тайно, разделени на групи, ги отвеждат в пусти места и ги избиват. Още по време на началния период на убийствата турската армия разрушава и опожарява стотици арменски села в турско-руските погранични райони. Младотурците бързат най-напред да разчистят сметките си с западноарменската интелигенция.

През февруари 1915 г. всичките 60 000 мобилизирани арменски войници са затворени в трудови лагери и след това избити. Над 300 арменски политици, религиозни и интелектуални лидери са арестувани в Истанбул и екзекутирани.

На 24 април 1915 г. в Цариград и други градове на Турция са арестувани и после зверски убити стотици видни дейци на арменската наука и култура. Загиват мнозина писатели и публицисти като Крикор Зохраб, Дани-ел Варужан, Сиаманто, Рубен Севак, Рубен Зардарян и други. Великият арменски композитор Комитас не е убит, но под въздействието на случилото се и като очевидец на кървавите зверства загубва разсъдъка си.

След като унищожават по-голямата част от цвета на арменската интелигенция и отслабват защитните сили на населението, през пролетта на 1915 г. младотурското правителство пристъпва към същинските си цели. Започва поголовно клане и унищожаване на цялото беззащитно арменско население от градовете и селата на Турция и Западна Армения. Престъплението е осъществено под формата на депортация на населението в концентрационни лагери в пустините на Междуречието и Сирия под формалния предлог то да бъде „защитено" от военните действия по време на Първата световна война и да не сътрудничи с Русия. Хиляди измират по пътя от глад, жажда, изтезания и епидемии.

Наред с физическото изтребление на арменския народ започва и заличаване на паметта на нацията. Църкви, училища и културни паметници са осквернени и преименувани. Децата се покръстват с турски имена. Пренаписва се цялата турска история.

Турското правителство дава нареждане на своите местни органи на властта да бъдат решителни и безпощадни към всички. Министърът на вътрешните работи Талят паша през септември 1915 г. телеграфира на Алепския губернатор, че трябва да се ликвидира цялото арменско население, без да се щадят и кърмачетата.

Погромаджиите постъпват варварски към всички арменци. Загубили човешкия си облик, палачите хвърлят децата в реките, затварят жените и старците в арменските църкви и къщи и ги изгарят, подковават краката на мъжете, а младите момичета изнасилват пред очите на техните родители, като после ги посичат. Убиват бременните майки по най-жесток начин. Продават на търг като робини хубави млади арменки, а тези, които се съпротивляват, са убивани.

Общият брой на жертвите на турския геноцид над арменците в периода 1895-1921 г. надвишава 1,5 милиона. През същия период неколкостотин хиляди арменци са насилствено потурчени.

Съпротивата

Когато започнали масовите кланета, част от западноарменското население прибегнало до самоотбрана и се опита там, където е възможно, да спаси своя живот и чест. Към въоръжена самоотбрана прибягва населението на Ван, Шабин Карахисар, Сасун, Урфа, Сведия и арменци от много други райони и области.

Особено успешна е самоотбраната на населението на град Ван. В началото на април 1915 г. управителят на Банския вилает Джевдет бей, изпълнявайки указа на правителството, предприел решителни мерки за организирането на арменските погроми. Като научават за това, ванчани вземат предохранителни мерки. На 7 април турските войски нападат града. Въоръжените отряди на населението отблъсват нападението. От този ден започват сраженията по самоотбраната на Ван. Градът е обкръжен, но обсадените решават да се бият докрай. В редиците на защитниците участват мъже, жени, старци, деца. Всички са проникнати от една мисъл: По-добре е да загинат, отколкото да се предадат живи на палачите.

Въоръженото арменско население на Ван се сражава мъжествено. Всички атаки на противника са отблъснати, независимо, че срещу тях действа редовна турска войска, която превъзхожда защитниците както по численост, така и по оръжие. Героичната отбрана продължава до 6 май, когато руските войски навлизат във Ван, а погромаджиите се принудени да отстъпят. Благодарение на едномесечната упорита съпротива населението на Ван се спасява от кланетата.

Успешно завършва и самоотбраната на арменското население от Шатах и Сведия (Антиохия).

Неуспешна е обаче самоотбраната на Шабин Карахисар, Сасун и в други райони.

През годините на Първата Световна война много от арменците в Турция успяват да избегнат кланетата с помощта на руските войски, добирайки се до Кавказ. Това става основно през декември 1914 г. и лятото на 1915 г., когато в Кавказ се преселват около 350 хиляди души и се установяват в Източна Армения, Грузия и Северен Кавказ. Те обаче не получават чувствителна материална помощ и изпитват много лишения.

Други от оцелелите се заселват в Сирия, Ливан, Египет или преминават в европейски държави - България, Гърция, Франция, Румъния, Австрия, Италия и в САЩ. Намиращите се в изгнание арменци живеят при тежки условия. След края на войната те не могат да се завърнат по родните си домове, защото са възпрепятствани от турските власти.

Международната реакция

Вестта за масовото избиване на арменците предизвиква гняв в средите на тогавашни видни интелектуалци в света. Срещу арменския геноцид издигат своя глас Анатол Франс и Ромен Ролан във Франция, Фритьоф Нансен в Норвегия, Джеймс Брайс в Англия, Максим Горки и Валери Брюсов в Русия, Карл Либкнехт, Йоханес Лепсиус и Йозеф Маркварт в Германия... Обаче нищо не е в състояние да въздейства на турските погромаджии.

Международната общност научава своевременно за тези престъпления, но въпреки това официално никой, освен американския посланик Моргентау, не реагира. Той е категоричен: "Убеден съм, че цялата история на човешката раса не съдържа такъв ужасен епизод като този. Масовите кланета и преследване в миналото изглеждат нищожни, когато се съпоставят със страданията на арменския народ през 1915 г."

Държавите на Антантата, които уж считат арменците за свой потенциален съюзник, не предприемат никакви практически стъпки в защита на невинните жертви. Те се ограничават на 24 май 1915 г. да публикуват заявление, с което приписват отговорността за кланетата над арменците на младотурското правителство. А САЩ, които все още не участват във войната, не правят дори и такова заявление. Нещо повече, Държавният департамент на САЩ се постарава да създаде впечатление сред световното обществено мнение, че фактите за масовото избиване на арменците са леко преувеличени. В същото време управляващите кръгове на САЩ укрепват своите търговски и икономически връзки с турското правителство.

Главни организатори на арменския геноцид са военният министър на Турция Енвер паша, министърът на вътрешните работи Талят паша, главнокомандващият турските въоръжени сили Джемал паша и други. Впоследствие в знак на отмъщение някои от тях са убити от арменски патриоти: Талят паша е убит в 1921 г. в Берлин от Сохомон Техрелян, а Джемал паша - в Тифлис в 1922 г.

Арменският геноцид и съвременността

Арменският народ свято тачи паметта на милион и половината жертви на геноцида. Десетки са паметниците, увековечили тези трагични събития в историята на народа. Паметта на жертвите се чества ежегодно на 24 април. В столицата Ереван е издигнат величествен мемориал на жертвите на арменския геноцид. Обелискът е висок 44 метра и символизира прераждането на арменците, а 12-те блока, поставени в кръг, представляват 12 обезлюдени арменски области в днешна Източна Турция. Вътре в кръга гори вечен огън. От паметника започва парк със стена дълга 100 метра, на която са изписани имената на областите, за които се знае, че в тях са извършвани кланета.

Споровете обаче между Армения и Турция за събитията около арменския геноцид все още не са приключили. Армения твърди, че събитията довели до погрома над арменците, са много добре планирани от страна на турската власт и това дава право те да бъдат класифицирани като геноцид. Това твърдение на арменската държава от 1985 и 1986 г. е прието и от международната общност в лицето на ООН, а година по-късно и от Европейския парламент.

От друга страна Турция все още твърди, че събитията от Първата световна война не са геноцид, а че просто някои турски военни са „отишли малко по-далече в действията си“.

През втората половина на 20 век някои арменски организации неуспешно се опитват чрез терористични акции да принудят Турция да промени становището си относно арменския геноцид.

През 2004 г. Канада първа приема и прилага закон, според който отричането на Арменския геноцид е наказуемо. На 12 октомври 2006 г. френският Парламент приема Закон за криминализиране отричането на Арменския геноцид, според който всеки отричащ съществуването му подлежи на лишаване от свобода. Примерът е последван от десетки държави и от 42 американски щата.

Във връзка с преговорите на Турция за членство в Европейския съюз, въпросът за признаването от турската страна на арменския геноцид е актуален и отново е на вниманието на европейските държави. Официална Турция от криво разбирана гордост не си дава сметка, че пътят й към Европейския съюз минава през признаване на геноцида и извинение към арменците.

Въпросът е повдигнат и от известния турски писател Орхан Памук, който в началото на 2005 г. се изказва в турски седмичник, че Турция е отговорна за геноцида над арменците, в който са убити над един милион души. Това изявление поражда лавина от недоволство и искания за линчуване на писателя в Турция. Разразява се буря в Европейския съюз и се активизира отново натискът на Армения и арменските организации по света за признаване на геноцида. Заради своите изявления Орхан Памук е съден за уронване на турската национална чест и престижа на турската армия. В края на декември Памук е оправдан по предявените му обвинения и е освободен от ареста на 22 януари 2006 г.

България и арменския геноцид

Българите с основание се гордеят, че Пейо Яворов през 1899 г., още след първия турски геноцид над арменците, пише известното си стихотворение „Арменци”. Но същевременно България е една от малкото държави в Европа, където арменският геноцид не е признат с решение на парламента. Не се води дискусия по този въпрос. Няма и политическа сила, която да се ангажира със становище. Дискусията, която се води в страните от ЕС относно кандидатурата на Турция, е тема табу в България. Очевидно процесите, протичащи в ЕС, не засягат разединената политическа класа у нас.

През 2006 г. партия Атака внася за гласуване в 40-о Народно събрание проекторешение за признаване на Арменския геноцид, но то е отхвърлено.

През 2008 г. общинските съвети на няколко български града гласуват за признаване и осъждане на геноцида: Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора, Пазарджик, Шумен. Гласуването в София не е допуснато от кмета на града Бойко Борисов на насрочената за това дата.

Тези суверени решения обаче срещат враждебност от страна на турската власт - отмяна на побратимявания между български и турски градове, бойкот на съвместни мероприятия, както и откъслечни вандалски действия, несъвместими с добрия тон в политиката и междудържавните отношения.

Вицове, април 2017 г.

Първите птици вече се върнаха от юг.

СмЕх/Таралеж/


Щирлиц караше "Мерцедес" след успешно изпълнена задача в Берлин. Той не знаеше, че войната ще свърши скоро и като герой на Съветския съюз ще му подарят "Запорожец", без да чака ред.

***

Ако напълня бидона от зелето с хасковска вода има ли опасност да превиша критичната маса и да предизвикам ядрен взрив?

***

Мъж пита жена си:
- Искаш ли да играем на каубои и индианци?
- О-о, искамм - кокетничи тя...
- Бeгай за "огнена вода" тогава.


***

По време на лов Негово Превъзходителство стреля по дива патица, но не я улучва. - Убих ли я? - пита той лесничея. Лесничеят отговаря с поклон: - Ваше Превъзходителство благоволи да помилва патицата.

***

Гледайки снимката на жена си в портфейла, разбираш, че на нейното място би могло да има пари.

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/