Цитат на деня! Даниел Митов: И Далай лама да бяхме номинирали, БСП щяха да кажат, че Бокова е по-добре

И Далай лама да бяхме номинирали, БСП щяха да кажат, че Бокова е по-добре. Това заяви министърът на външните работи Даниел Митов след като от БСП и АБВ поискаха оставката му заради смяната на българската кандидатура за генерален секретар на ООН.

"Съвсем нормално е в предизборната кампания да се искат оставки за щяло и нещяло. Ясно е, че преди избори опозиционното им говорене ще става все по-остро, но ние имаме много рационални аргументи без никаква емоция", заяви още Даниел Митов.

Правителството отттегля подкрепата си за Ирина Бокова! Кандидатът на България за ООН е Кристалина Георгиева

Правителството отттегля подкрепата си за кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. Кабинетът предлага на нейно място Кристалина Георгиева. Това стана ясно в началото на заседанието на Министерския съвет.

"Положихме огромни усилия, това е сложна процедура, Бокова положи усилия, дадохме последен шанс -  резултатът е с едно място надолу. Считаме, че Георгиева ще е по-успешна кандидатура. Гответе се за тежки компроматни войни срещу нас, но това решение е правилно", каза премиерът Бойко Борисов.

Това провокира светкавична реакция от БСП и АБВ. Корнелия Нинова извика Борисов в парламента, а АБВ ще дадат изявление по темата след малко.

Преди два дни Ирина Бокова завърши на шесто място в петото поред, тайно гласуване за генерален секретар на ООН. Това бе най-слабото й класиране досега. В предишните четири вота тя бе два пъти трета и два пъти пета. Освен че регистрира най-слабото си представяне, този път Ирина Бокова не бе първа и сред жените. Тя бе изпреварена от аржентинската външна министърка Сусана Малкора.

Ирина Бокова: Не виждам сериозна причина да се оттегля от битката за ООН

"Не виждам сериозна причина да се оттегля. Никой от другите кандидати, дори и тези с по-лоши резултати, не го правят, защото истинското състезание тепърва предстои", казва в интервю за 24 часа българският кандидат за лидер на ООН Ирина Бокова.

Според нея призивите за излизане от надпреварата за недостойни. Тя коментира още, че *с втори кандидат за ООН България ще стане за посмешище".

"Състезанието не е приключило, тепърва предстои сериозната битка. Петте кръга вотове бяха предварителен етап на отсяване и позициониране на кандидатите", посчва Бокова. Тя допълва, че има сериозни позиции, а успешният й старт не се е харесал на кръгове в България и извън нея, които са започнали негативна кампания.

Очаква се в сряда правителството да разгледа възможността за смяна на българската кандидатура. При гласуването в понеделник Бокова бе подкрепена от шест страни, седем са против, а две гласуваха "без мнение", докато в предишния вот преди около две седмици Бокова бе пета с резултат 7/5/3 гласа. Вотът бе решаващ за Бокова, след като премиерът Бойко Борисов съобщи в аванс, че ако не се класира сред първите двама, правителството може да оттегли подкрепата си за нея. На 13 септември Борисов дори призна, че ако Бокова била кандидат на партията му, отдавна е щяла да бъде "отзована", тъй като не се представя задоволително.

"Смятам, че позицията ми във всички кръгове е много сериозна, в началото бях на трето място, до този момент бях най-високопоставената жена в тази класация и мисля, че оставам като много сериозен кандидат. Но изглежда, че успешният ми старт не се хареса на някои кръгове в България и извън България, които видяха, че имам шанс да спечеля и затова срещу мен се разгърна негативна кампания. Аз, за съжаление, съм единственият кандидат, срещу когото в собствената му страна се водеше и се води истерична кампания за очерняне и клевети. През цялото време, разбира се, я имаше и сянката на втори български кандидат, също нещо непознато и невиждано в историята на подобни избори", заявява Бокова.

Тя посочва, че сега очаква "една трезва политическа оценка и една искрена и сериозна политическа подкрепа от страна на правителството и на българските институции".

"Много неудачно бяха подвели министър-председателя, заблудиха го, вътрешен- и външнополитически натиск беше оказан. Кампанията срещу мен бе засилена отвътре, включително и в някои кръгове на правителството, което, естествено, отслаби позицията ми, и събуди огромно недоумение не само в Ню Йорк, в Съвета за сигурност, но и в цял свят, защото това е едно световно състезание и всяка дума тежи, всяка казана реплика има огромно значение и това постави България в изключително неудобно положение", добавя Бокова.

Динко тръгва на лов за Миленко

„Тръгвам за Миленко! Смятам да намеря дома му и да му потроша с чук колата. Ще снимам цялото изпълнение с телефон и ще го кача в интернет. И след това ще го питам приятно ли му е на него!”.

Така избухна Динко Вълев – прочулият се и в чужбина ловец на мигранти от Ямбол. Поводът е разтърсилият Македония и България инцидент с Миленко Неделковски.

„Същото го чака – това, което той ни причини, го чака и него. Срещна ли го, прошка няма да има. Той първи проля кръв, посегна на историята ни!”, заканва се Динко и планира пътуването си сам, с личния си автомобил. „Няма да има сблъсък, защото този човек за мен физическо не е играл. Ктао го емна, ще го подхвърлям във въздуха с юмруци и няма да му дам да стъпи. Дори за сблъсък не говорим, защото влизам в сблъсъци само с достойни хора. А този е мишка страхлива!”, казва ямболията.

Решението на Динко е мотивирано от „бездействието на македонските власти”, твърди той. Управляващите в югозападната ни съседка са категорични, че санкции няма да има, тъй като паметникът бил незаконен. Затова Динко решил да вземе нещата в свои ръце – по законите на балканското право, както той се изразява.

Снимките с трошенето на паметника предизвикаха остри реакции. Профилът на Миленко Неделковски бе залят от коментари на българи, обвиняващи го, че преиначава историята и е сърбоман. „Боклук мръсен”, „изрод” и „свиня” са най-леките обръщения към македонеца, а някои наши сънародници отправят и сериозни заплахи за саморазправа. Писанията на разгневените български патриоти съпровождат всички съобщения, които Миленко е качил на стената си.

Заканите на Динко са намерили място и в македонската преса. Там се отбелязва още, че действията на Неделковски вероятно ще струват скъпо на Македония.тъй като българската поддръжка за влизането на Македония в ЕС виси на косъм.

На тази дата: 28 септември 1987 г. в Русе над 300 души протестират срещу обгазявания с хлор от румънския химически комбинат в Гюргево

1987 г. на площад „Свобода” в Русе над 300 души протестират срещу безразличието на управниците за хлорните румънски отрови над града. Протестът е считан за първата улична демонстрация по време на комунистическата диктатура в Народна република България.

Гражданите протестират срещу продължаващите седма година тежки обгазявания с хлор от румънския химически комбинат в Гюргево. Но тъй като този румънски завод е военен и е включен във военнопромишления комплекс на Варшавския договор, работата му не може да бъде спряна. Същевременно не се прави необходимото да бъдат спрени емисиите от отровни газове, а българското правителство не поставя пред румънците достатъчно остро проблема и той не се решава.

В ден с особено интензивно обгазяване, на централния площад в града са изкарани 10-годишни ученици за тържеството им приемане в пионерската организация. Веднага след церемонията децата махат вратовръзките и ги слагат пред устата и носа в напразен опит да се предпазят от хлора.

Първият протест е плах и е забелязан само от партийните органи и Държавна сигурност. На втория митинг обаче се събират няколко хиляди души и той остава в историята като „Протеста на майките с количките”. Точно по това време в града е членът на Държавния съвет и бивш министър-председател Гриша Филипов. Той остава изненадан, впечатлен и разтревожен от нерегламентираното внушително събиране на хората.

Нито радиото, нито телевизията, нито печатът съобщават за тези протести. Режисьорът документалист Юри Жиров обаче снима за студия "Екран" филма "Дишай", който изиграва ролята на катализатор в последвалите събития.

Няколко месеца след протестите режисьорката Малина Петрова решава да организира на 8 март 1988 г. прожекция на "Дишай" в Дома на киното. Поканени са над 400 интелектуалци, журналисти и хора с антитоталитарни нагласи, сред които има и много агенти на Държавна сигурност. Филмът обаче оказва такова силно въздействие на зрителите, че след прожекцията започва масово записване в спонтанно възникналия „Комитет за Русе”.

„Обществен комитет за екологична защита на Русе” е учреден на 8 март, като за председател е избран писателят Георги Мишев. Комитетът обаче не успява да осъществи никаква дейност, тъй като ЦК на БКП и Държавна сигурност принуждават учредителите му да се откажат от действия. Държавна сигурност веднага привиква на разпити много участници в протестите.

Вицове, септември 2016 г.

Обществени тоалетни в Индия - уютно и удобно.

СмЕх/Таралеж/

На Доналд Тръмп му е много по-трудно по време на дебатите, защото през цялото време си мисли за това, че жена му е зад кулисите заедно с Бил Клинтън...

***

Млада жена се съблича и влиза в реката да се къпе. Изведнъж от храстите изскача горският:

- Къпането тук е забранено!

- А защо не ми казахте, преди да се съблека?

- Събличането не е забранено.

***

–Моше, вярно ли си дал на бандитите всичкото злато и пари?

–Ами, да... завряха ми поялник отзад и ми сложиха ютия на топките и ги включиха в контакта.

–И ти? Веднага ли ги даде?

–Е,не, бe... да чакам да се навърти и сметка на електромера ли?

***

Продавам Москвич Алеко, много върви , но пак зависи колко човека го бутат...

***

На Доналд Тръмп му е много по-трудно по време на дебатите, защото през цялото време си мисли за това, че жена му е зад кулисите заедно с Бил Клинтън...

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Борисов и Путин са обсъдили енергийните въпроси по телефона

Бойко Борисов е обсъдил енергийното сътрудничество с руския президент Владимир Путин в телефонен разговор, иницииран от наша страна.

Според агенция Тасс, двамата са говорили за проблеми на на двустранното сътрудничество в търговско-икономическата и енергийната сфера. Засегнати са и някои въпроси от международния дневен ред.

Разговорът между двамата се провежда ден след гласуването в Съвета за сигурност на ООН, където българският кандидат Ирина Бокова остана шеста. Тя негласно се счита за руски фаворит.

Очаква се в сряда парламентът да вземе решение за първото плащане от 800 милиона лева на руската страна за поръчаните ядрени реактори, според решението на арбитражния съд.

Предишният телефонен разговор между Борисов и Путин, който също беше по инициатива на българската страна, се проведе на 5 август т.г. Тогава беше съобщено, че двамата са обсъдили актуални въпроси от двустранното сътрудничество с акцент върху реализацията на съвместните проекти в сферата на енергетиката.

Двамата ръководители са договорили да се активизира сътрудничеството между двете страни в рамките на руско-българската междуправителствена комисия по икономическо и научно-техническо сътрудничество. Срещата на съпредседателите на тази комисия се състоя във Варна на 16 септември.

Таксиметрови автомобили на протест в Добрич

Снимка: "Таралеж"

Таксита излязоха на протест по улиците на Добрич днес, предава репортер на „Таралеж“.

Превозвачите негодуват срещу наложения им данък за таксиметрова дейност от 590 лева, който е максималният, определен по закон.

Според таксиметровите шофьори, високият данък е непосилен за тях в град с все по-малко население и неработеща икономика.

Клинтън е победител в първия сблъсък с Доналд Тръмп

Очакваният първи пряк сблъсък между Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп не донесе никакви изненади. Той премина под знака на старите обвинения един срещу друг. В същото време в дебата липсваха нови идеи, които да убедят американците за кого да глусават.

Дебатът бе наблюдаван от около 100 милиона зрители, което е рекорд в президентските кампании в САЩ. Любопитството основно се изразяваше в очакването кандидатът на републиканците да изпусне нервите си, но това така и не стана. Хилъри спокойно очакваше опонента си да направи груба грушка, за да го захапе, но и това не се случи.

Двамата си разменяха остри реплики от стария арсенал в продължение на 90 минути в залата на университета Хофстра, щата Ню Йорк.

Тръмп повтори тезата си, че Хилъри няма да издържи на темпото, ако стане президент. Освен това според него тя не можела да сключва сделки, изгодни за страната. Бившата дипломатка номер 1 на САЩ веднага отговори, че когато предприемачът обиколи 112 страни по света и води преговори, тогава да говори.

Мадам Клинтън открито заяви, че цялата кампания на Тръмп е била основана на "голяма расистка лъжа", а именно, че президентът Барак Обама не бил роден в САЩ. Тръмп пък и отговори, че е поставила сигурността на страната в огромен риск като е използвала частната си електронна поща за държавни дела.

Двамата се захапаха и на тема беработица, икономика и международна политика. Той обеща да разкрие нови 10 милиона работни места, а тя - 3,5 милиона. Тръмп обвини Хилъри, че е създала хаос в Близкия изток и заяви, че САЩ не могат да помагат на всички по света без да получават за това отплата. "Не сме световен полицай", каза републиканецът.

Русия и Путин напълно отсъстваха от дебата, независимо, че през цялата кампания на двамата претенденти те бяха в центъра на вниманието.

Накрая опонентите бяха попитани дали ще признаят вота на американските граждани. Хилъри отговори, че вярва в демокрацията и призова всики да гласуват за бъдещето, а Тръмп леко се усъмни дали няма да има машинации и манипулации, но подчерта, че ако Клинтън спечели, той ще я подкрепя като президент на САЩ.

Спешно допитване, направено по поръчка на Си Ен Ен показа, че победител от пълвия дебат е Хилъри Клинтън.

Следващият дебат е на 9 октомври.

Архивите говорят: Сър Артър Евънс: „Кои са македонците? Не македонци, а българи!"

Като член на Британската мисия за подпомагане на пострадалото население в Македония след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., именитият учен сам е участвал на място в разпределението на помощите.

В края на XIX Балканите са популярна дестинация за пътешественици от цяла Западна Европа. Независимо дали са учени, филантропи или пък просто авантюристи, всички те прекарват голяма част от личния си и професионален живот в служба на държавите от полуострова.

Сър Артър Джон Евънс е един от тези хора. Той е бележит английски археолог и етнограф, добър познавач на Балканите. Продължител е на делото на известния със своите находки в Мала Азия и територията на древна Елада, по-точно – античната Троя и Микена – Хайнрих Шлиман. Той се смята за пионер в изучаването на Егейската цивилизация през бронзовата епоха. Известен е с откриването на двореца на легендарния цар Минос в Кносос на остров Крит.

Сър Артър Евънс доразвива концепцията на Шлиман за Микенската цивилизация, като доказва наличието на друга, по-ранна - Минойската. Той е и първият учен, който определя критските писмена Линеар А и Линеар Б, както и още по-ранна пикстографска писменост.

Като член на Британската мисия за подпомагане на пострадалото население в Македония след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., сър Артър сам е участвал на място в разпределението на помощите.

Писмото, което ще прочетете в следващите редове, е дело на английския археолог и е адресирано до в. „Таймс“. Датата на неговото изпращане е 30 септември 1903 година, а заглавието му е многозначително – „Кои са македонците?“. В него авторът далеч по-еднозначно излага своето становище за областта Македония (бел. ред. – намираща се по това време в Османската империя) и нейното население – тема, която и до днес предизвиква остри противоречия в междудържавните отношения на Балканите.

Ето какво пише сър Артър Евънс:

„Нека да започна с поправката на една почти всеобща заблуда. Там няма „македонци“. Там са българи. Там има румънци – останки от латиноговорещите жители на римско-илирийските провинции, които още се намират в планинската верига на Пинд и в съседните градове. Там има гърци, включително повече или по-малко изкуствено елинизирани румънци. Там има „турци“, включително мохамедани-българи, и някои истински турски села по Вардардаската долина, представляващи население, по-ранно от отоманското завоевание. Там има една примес от шиптари или албанци към западните и северните краища. Накрая, там има едно голямо испански говорещо еврейско население в Солун. Но там няма „македонци“.

Фактът е, че дори в тази страна, и то при зинтерсованите усилия да се скрие истинското положение, голямото надмощие на българския елемент е само непълно признавано. Аз мога само да кажа, и то от мое лично наблюдение след проучване почти на цялата вътрешност на областта, че вън от тесния пояс, вече споменат, и някои малки градски центрове, практически цялата маса от население е славянска, говореща характерно български диалекти.

Българските говори, като например поставянето на члена след думата, се простират дори до Скопския район, понякога претендиран от сърбите, на които истинската реч започва само че северно от Шар планина. Където пък гръцкият елемент при някои малки градове, като Костур например, е в мнозинство, той пък е превишен от многобройните български села наоколо.

Това голямо надмощие на български елемент е един основен фактор в днешното положение, който е бил много скриван от статистики, съставени от гръцки източници. Обикновено много несъвършена представа се създава от чужденци и дори от консули, чието запознаване с Македония се ограничава главно до градове като Солун или Битоля.“