Сръбската църква канонизира т. нар. "Сурдурларските
мъченици" или всички сърби, избити от българските окупатори по време на
Първата световна война в Сурдулица, предаде сайтът "Двери на
православието".
На 29 май се е състояло първото честване на техния ден. В
сайта на Сръбската патриаршия пише, че става дума за 7000 души, 4000 от които
идентифицирани.
Сръбската пропаганда от следвоенния период пише за 20 до 30
хиляди избити от "българските окупатори" и тази цифра заляга в
официалната сръбска история. Тъй като цялото местно население е значително под
тези числа, сръбските историци обясняват разликата с това, че българите са
водили всички заловени от цяла Сърбия именно в Сурдулица и под предлог за
депортиране в България са били убивани, допълва изданието.
Инициатор на канонизирането е Вранския епископ Пахомий,
който през 2010 г. издигна в двора на училището в Сурдулица военна гробница с
костите на убитите.
Първи в акта за канонизацията се пише: "Скопски
митрополит Викентий, Призренски епископ Никифор Перич, игуменът на манастира
"Св. Прохор Пшински" Владимир и цялото братство, убити в периода на
Първата световна война от 1915 до 1918 г. от българските окупатори".
Първата литургия за новия празник в сръбския църковен
календар беше отслужена от Вранския епископ Пахомий на 29 май в църквата
"Св. Георги" в Сурдурлица.
Изданието разказва, че събитията са свързани с Топлишкото
въстание на Коста Пекянец и Коста Войнович в 1917 г., при потушаването на което
българските войници и части на ВМОРО убиват близо 1500 души. В акта за
канонизацията не се споменава, че при тези кървави събития има убити от
сръбските четници и сред българското население, като например 37-те убити вкл.
деца при запалването на Босилеград и др.
Всъщност, канонизацията става малко след разразилия се
скандал около паметната плоча с имената на 37-те убити българи, която бе
поставена в Босилеград. На 15 май инициативен комитет в града, заедно с
вицепрезидента Илияна Йотова, откри паметната плоча. Тогава нито кметът, нито
други официални лица от сръбска страна не присъстваха на откриването на
плочата.
По-късно плочата бе преместена, а след това дори прибрана в
полицейския участък на града.